25. Февруари до 1. Март 2015
Този път ще трябва да започнем разказа с нашата квартира в "Ел Чепито". През деня беше един доста непретенциозен хостел с удобни легла, който през нощта съвсем неочаквано и потайно се превръщаше в затвор с максимална сигурност. Но това го разбрахме чак на третата нощ, когато собственичката заключи желязната врата и с това единственият изход от този затвор...ъъъ...хостел. Изглежда това се случваше всяка нощ, но тази вечер сигурно и се беше приспало рано, а ние тъкмо играехме на карти във т.нар. патио (вътрешният двор). Авариен изход? На кой му трябва такова нещо? Важното е собственичката да се чувства защитена и то от собствените си гости. Ама честно казано при звуците, които издаваше един от тях, и мене щеше да ме е страх ако бях сама. Всяка вечер и рано сутрин "съседа" отсреща смърчаше, храчеше и плюеше все едно живота му зависи от това. А както изглеждаше и боба нещо не му понасяше. Толкова беше гнусно и отвратително! Но пък хостела беше евтин и през една врата беше най-добрата пекарна в града, където хапвахме сутрин, обед и вечер, тъй като не открихме и един ресторант който да е отворен след 19ч, освен бърза и мазна храна.